​PATTERNS

Може би няколко дни преди едно пълнолуние, докато стоях в тишината на собственото си сърцебиене и редях мисловни ребуси "защо все така става, че...", идеята просто дойде като блещукащ прах в тъмното. Почувствах, че неяснотата, объркването и чувството за тежест са страхотна отправна комбинация - да поемеш на вътрешен път по олекотяване. Следвайки криволичещите меандри на любовните си одисеи, вслушвайки се в тихите недоизречености на собственото ти сърце, намирайки забавното и слънчевото, там където най-силно бликаш и се топиш, линеейки по нещо или някой друг... Това е посоката и тя води право към теб, разклонявайки се едновременно към всички нас. Защото нищо на този свят не е единично, не е само за себе си, то е част от едно пулсиращо живо цяло, изтъкано от невидими нишки на свързване, на взаимообмен, на единност, на сърцение. Без претенции и излишни планове какво трябва да се получи, реших да оставя идеята да се разтъкава от само себе си, приканвайки хора, които усещам красиво да споделят частица от себе си.